Реших да напиша тази статия с дълбоката убеденост, че когато човек в резултат на проучвания и опит е достигнал до определени изводи, е редно да ги сподели и с другите, а те да преценят кое от зрънцата знания да взема.
Проблемът за съдбата и свободната воля съществува, откакто съществува света на човека и откакто са се появили взаимовръзките между човека и стихиите, които го обграждат. Често тези стихии са елементи от видимия свят и древните са ги обожествявали, но също толкова често представляват сили от невидимото и тогава човек се стреми да ги разтълкува. Стремежът да обясниш необяснимото е всъщност психологически и представлява необходимост да въведеш ред в собствения си свят, защото хаосът е разрушителен, както на ниво обективна действителност, така и в субективния свят на всеки човек.
Древните гърци истински вярвали в съдбата. Смятали, че животът на всяко човешко същество и всяко божество следва своя определен още при раждането път.
Богините на съдбата в древногръцката митология се наричали мойри. Зловещи фигури, които всявали респект във всички човешки и божествени създания, чак до самите върхове на Олимп. Всяка душа следвала нишката, която богините на съдбата изпридали. Нишка, която водела по лъкатушните пътища на живота, от раждането до смъртта.
Всяка от трите мойри имала свое умение и предопределение. Най-младата, Клото, била предачка. Тя предяла съдбите на хората и чрез нейните пръсти се създавали нишките на живота. Средната сестра, Лахесис, била и разпределителката. Нейната задача била да насочва нишката на съдбата през мъките, радостите и победите в живота. Най-голямата сестра, Атропос-неизбежната, будила най-много респект и страх, защото се появявала в края на живота и проследявала пътя, през който е минала съдбата, правила равносметка и прекъсвала нишката на живота.
Древните допускали обаче и свободната воля, защото вярвали, че понякога богините на съдбата се вслушват в молбите на хората и могат да променят пътя на нишката, отклонявайки го от предопределеното.
Проблемът за съдбата и свободната воля съществува, откакто съществува света на човека и откакто са се появили взаимовръзките между човека и стихиите, които го обграждат. Често тези стихии са елементи от видимия свят и древните са ги обожествявали, но също толкова често представляват сили от невидимото и тогава човек се стреми да ги разтълкува. Стремежът да обясниш необяснимото е всъщност психологически и представлява необходимост да въведеш ред в собствения си свят, защото хаосът е разрушителен, както на ниво обективна действителност, така и в субективния свят на всеки човек.
Древните гърци истински вярвали в съдбата. Смятали, че животът на всяко човешко същество и всяко божество следва своя определен още при раждането път.
Всяка от трите мойри имала свое умение и предопределение. Най-младата, Клото, била предачка. Тя предяла съдбите на хората и чрез нейните пръсти се създавали нишките на живота. Средната сестра, Лахесис, била и разпределителката. Нейната задача била да насочва нишката на съдбата през мъките, радостите и победите в живота. Най-голямата сестра, Атропос-неизбежната, будила най-много респект и страх, защото се появявала в края на живота и проследявала пътя, през който е минала съдбата, правила равносметка и прекъсвала нишката на живота.
Древните допускали обаче и свободната воля, защото вярвали, че понякога богините на съдбата се вслушват в молбите на хората и могат да променят пътя на нишката, отклонявайки го от предопределеното.
Важно учениe в будизма е това за кармата. Според Буда кармата е наследство което носим от минали животи и то отговаря за нивото, на което се намират съзнанията, ниско долу или високо горе. За Буда обаче не всичко е било предопределено. Той твърди, че кармата обяснява голяма част от това, което преживяваме, но все пак не е причина за всичко. Буда определено не е фаталист и законът за кармата е само един от 24-те закона в будиската философия, но към него трябва да се отнасяме с особено внимание.
Подобно е отношението и на друг голям мистик на нашето време- Едгар Кейси, който в поредица лекции, посветени на астрологията и свързаната с нея идея за предопределеността, казва: „Знаците на зодиака определят кармичния модел, планетите са становете, а ВОЛЯТА Е ТЪКАЧЪТ.” /Лекция 3654-Е-1/. „Целта на въплъщаването на всяка душа е да завърши цикъла, да се доближи до безкрайността, така че да може да познае целта на съществуването си на Земята.” /Лекция 3131-1/
Всички мистици и древни мъдреци в ученията си акцентират на два основни елемента – разплащането, което душата поставя като инкарнационен план и опитът, който се натрупва, преживявайки кармичните модели.
Този опит и модели могат да бъдат до известна степен доловени чрез различните гадателски инструменти в т.ч. и таро. „Магията” не се крие в самите карти, въпреки че и те играят своята роля, а в способността на тълкувателя да се настрои към общото поле, наречено от Юнг „колективно неосъзнато” и да улови моделите на развитие към определен момент. Самото таро от друга страна стимулира тази способност на тълкувателя чрез вложените в него древни архетипни образи. Тарологът чрез Таро долавя моделът на развитие на човек към определен момент от живот му и според този модел дава съответните прогностични насоки и съвети. Разбира се времето за което могат да се дават такива тълкувания не е безкрайно неограничено и колкото по близко до настоящето е зададения въпрос, толкова по-точен ще бъде и отговорът. Като разковничето на това се крие в моделите и опитът. Моделите макар и прогнозируеми могат да се променят, защото еволюционният закон в основата на съществуващото, допуска свободната воля. Опитът се трупа чрез изплащане на кармични дългове, но начина по който ще стане това в доста голяма степен зависи от самия човек. Например имате да изпащате такива минали нездравословни отношения с определен човек и в този си живот сте свързан с него в сложна връзка. Може да изберете как да си „платите” – да страдате от отношението му или да се опитате да променете своето отношение, а с това и неговото и да разплетете този кармичен възел.
Заниманията ми с таро показаха тези модели, както и възможните варианти за развитие. Това в което съм убедена е, че картите никога не лъжат, защото всъщност те са инструмент на собственото ми съзнание, което едва ли би ме излъгало. Те също така често сами разкриват това, от което имаш нужда в конкретния момент, ако наистина нуждата е голяма. Това е защото подсъзнанието знае тези отговори, още преди съзнанието да осмисли проблема. Картите също така често казват „ако продължиш в тази посока, ще се случи еди-какво си, но ти имаш възможност да го промениш.” Разбира се това често не се харесва на хората и те казват, че картите таро не са дали ясен отговор, но всъщност таро няма как да предвиди нещо, което още не е предопределено как ще се развие. Винаги когато картите дават неясен отговор е не защото подредбата е невалидна или погрешна, а защото ясно показват, че в момента ти държиш „юздите на живота” и от теб зависи посоката, която ще поемеш. Погрешно е да се приемат като фатална предопределеност, защото моделът който показват може да бъде и програмационен ментален код. Когато картите покажат определено негативно развитие тогава е най-разумно човек да не чака те да се сбъднат, а да направи съзнателен опит да коригира поведението си, за да промени и показаният от картите модел. Когато обаче се приемат фаталистично, те залагат този модел на подсъзнателно ниво и човек с примирение очаква съдбата си, което изобщо не съответства на еволюционния закон. Има разбира се и кармични модели, които трудно бихме могли да променим, но за да установим такива модели е необходим системен анализ на подредбите свързани с живота на определен човек. Изключително несериозно е да от една подредба, по един въпрос да се прави заключение за „кармична предопределеност”.
Подобно е отношението и на друг голям мистик на нашето време- Едгар Кейси, който в поредица лекции, посветени на астрологията и свързаната с нея идея за предопределеността, казва: „Знаците на зодиака определят кармичния модел, планетите са становете, а ВОЛЯТА Е ТЪКАЧЪТ.” /Лекция 3654-Е-1/. „Целта на въплъщаването на всяка душа е да завърши цикъла, да се доближи до безкрайността, така че да може да познае целта на съществуването си на Земята.” /Лекция 3131-1/
Всички мистици и древни мъдреци в ученията си акцентират на два основни елемента – разплащането, което душата поставя като инкарнационен план и опитът, който се натрупва, преживявайки кармичните модели.
Този опит и модели могат да бъдат до известна степен доловени чрез различните гадателски инструменти в т.ч. и таро. „Магията” не се крие в самите карти, въпреки че и те играят своята роля, а в способността на тълкувателя да се настрои към общото поле, наречено от Юнг „колективно неосъзнато” и да улови моделите на развитие към определен момент. Самото таро от друга страна стимулира тази способност на тълкувателя чрез вложените в него древни архетипни образи. Тарологът чрез Таро долавя моделът на развитие на човек към определен момент от живот му и според този модел дава съответните прогностични насоки и съвети. Разбира се времето за което могат да се дават такива тълкувания не е безкрайно неограничено и колкото по близко до настоящето е зададения въпрос, толкова по-точен ще бъде и отговорът. Като разковничето на това се крие в моделите и опитът. Моделите макар и прогнозируеми могат да се променят, защото еволюционният закон в основата на съществуващото, допуска свободната воля. Опитът се трупа чрез изплащане на кармични дългове, но начина по който ще стане това в доста голяма степен зависи от самия човек. Например имате да изпащате такива минали нездравословни отношения с определен човек и в този си живот сте свързан с него в сложна връзка. Може да изберете как да си „платите” – да страдате от отношението му или да се опитате да променете своето отношение, а с това и неговото и да разплетете този кармичен възел.
Заниманията ми с таро показаха тези модели, както и възможните варианти за развитие. Това в което съм убедена е, че картите никога не лъжат, защото всъщност те са инструмент на собственото ми съзнание, което едва ли би ме излъгало. Те също така често сами разкриват това, от което имаш нужда в конкретния момент, ако наистина нуждата е голяма. Това е защото подсъзнанието знае тези отговори, още преди съзнанието да осмисли проблема. Картите също така често казват „ако продължиш в тази посока, ще се случи еди-какво си, но ти имаш възможност да го промениш.” Разбира се това често не се харесва на хората и те казват, че картите таро не са дали ясен отговор, но всъщност таро няма как да предвиди нещо, което още не е предопределено как ще се развие. Винаги когато картите дават неясен отговор е не защото подредбата е невалидна или погрешна, а защото ясно показват, че в момента ти държиш „юздите на живота” и от теб зависи посоката, която ще поемеш. Погрешно е да се приемат като фатална предопределеност, защото моделът който показват може да бъде и програмационен ментален код. Когато картите покажат определено негативно развитие тогава е най-разумно човек да не чака те да се сбъднат, а да направи съзнателен опит да коригира поведението си, за да промени и показаният от картите модел. Когато обаче се приемат фаталистично, те залагат този модел на подсъзнателно ниво и човек с примирение очаква съдбата си, което изобщо не съответства на еволюционния закон. Има разбира се и кармични модели, които трудно бихме могли да променим, но за да установим такива модели е необходим системен анализ на подредбите свързани с живота на определен човек. Изключително несериозно е да от една подредба, по един въпрос да се прави заключение за „кармична предопределеност”.
И накрая какво казва таро. Може ли да променим бъдещето си? Показват ли картите нашата съдба? Отговорът за мен е „понякога”. Понякога събитията се случват, а в други случаи имаме право на избор и можем да планираме и моделираме бъдещето си. Мъдростта е в способността да правим разликата между тези модели.
No comments:
Post a Comment