БОЖЕСТВОТО НА ЛУНАТА /ЧАНДРА/ И НЕГОВИТЕ ЖЕНИ

 

Освен дванадесетте съзвездия в зодиака /фиксирания зодиак, отразява точното разположение на небесните тела на небето по време на вашето раждане/, джьотиша използва също така и двадесет и седем накшатри. Накшатрата е сектор от зодиака, който съдържа 13 градуса и 20 минути. В митологията двадесетте и седем накшатри  се персонифицират с двадесетте и седем жени на бог Чандра /Луната/. Чадра в индийската митология се нарича същото така и Сома.

Чандра е много важна планета за нас, защото ако не съществуваше луната, ние не бихме могли да преработим добре енергията на слънцето. Чандра отразява и преработва слънчевата енергия, така както човешкото съзнание преработва съзнателните образи и ги трансформира в елементи и модели на подсъзнанието.  Затова Луната играе изключително важна роля в живота на човека, тъй като през по-голямата част от времето, човек действа несъзнателно, под въздействието на подсъзнателни импулси. В джьотиша Луната има първостепенно значение, затова тази наука често се нарича „лунна астрология“.

Легендата разказва, че двадесет и седемте накшатри са били дъщери на Дакша. Веднъж те отишли при свой баща, за да се оплачат, че техният съпруг Чандра не им обръща достатъчно внимание, тъй като той предпочитал само една от тях – прекрасната Рохини /любимата жена на Чандара, накшатра в съзвездието Телец/. И именно в тази накшатра Луната проявява своите най-добри качества. Дакша се разгневил и проклел Чандра, тогава Чандра започнал да линее, да вехне и боледува. Нито едно лекарство не помагало на бога, защото според древните писания една от най-тежките прокоби е проклятието на прародител. Тогава Дакша се смилил, омилостивен от молбите на своите дъщери и казал, че може само да смекчи проклятието, като посъветвал Чандра да се изкъпе в свещената река Сарасвати. Тогава лунното божество възвърнал сили те си и започнал да „нараства“.

 Така древните писания обясняват на учениците по джьотиш причината, поради която луната нараства и намалява.  Затова в индийската астрология нарастващата луна се счита за благоприятна, даваща добри и целебни резултати.  Намаляващата Луна се счита за негативна. Ето защо, когато в хороскопа Луната е растяща, тя се счита за „добра“, въздейства като благодетел, дарява с добри качества, а намаляващата – напротив отнема силите, възможностите и здравето.

Самият Чандра е считан повече за дружелюбен, милостив и обаятелен, той няма врагове, но има доста приятели. Когато е в съзвездията на най-добрия си приятел Будхи /Меркурий/, който управлява Близнаци и Дева, Чандра се чувства много добре. Ако Луната е разположена във вашия хороскоп в тези съзвездия вие ще се общителен, обаятелен, умен, интелектуалец, точно защото Чандра проявява там тези качества. В джьотиш се казва, че Чандра съставлява “финото тяло“ на човека – линга шарира/ LING SHARIR – санск./, в което е нашата душа, която е вечна и преминава от инкарнация в инкарнация. Линга шарира съдържа нашите желания, постъпки, мисли, затова Луната в джьотиш се нарича още Манас карака или сигнификатора на ума.

Джьотиш счита Луната за изключително важна в хора хороскопа /в астрологията на личността/. По положението на Луната се съди за духовния опит на човека, за степента на развитие на неговото съзнание. Когато Луната е добре поставена – човекът е интелектуалец, способен да развие висока степен на самосъзнание, склонен към себепознание и изследване на света. Когато Луната е слаба или наранена в хороскопа – човек е нервен, капризен, променлив, с лоша памет.  /Източник – Индубала/