Признавам, доста се чудех как да започна тази статия. Тогава реших да започна с личния опит, защото за мен той е най-важен, а споделянето му е съкровен момент, който сближава хората и примирява идеите им. И така и аз като повечето практикуващи съм преминала през
много етапи в работата си с таро. От първоначалното благоговеене и
митологизиране на картите, до тотално нежелание да работя с тях, вследствие на
дълбоките трансформационни и психологическите промени, които настъпват в
тълкувателя при работата с тях. Повечето „гледачи“ или както аз предпочитам да
ги наричам „тълкуватели“ на таро са запознати и с окултната история на картите.
Смята се, че имат древноегипетски, според някой смели идеи – атлантски произход,
че са наследство на тамплиерите и масоните, тясно свързани с кабала. Отричани и
приемани, заклеймявани и възхвалявани, като инструмент за себепознание и
предсказване, те продължават да вълнуват човечеството и са по-актуални от
всякога. Намерили са и свое скромно място в българската действителност и все
повече млади, интелигентни хора се докосват до този универсален източник на
човешката мъдрост.
Отмина времето, когато таро се
използваше само в задимената стаичка, в която тайнствена леличка обещаваше да ви
каже всичко за живота, любовта и още нещо. 😊
И не че тази „мода“ не продължава и днес, но като че ли
познатия "рефрен", че таро познава, защото нямало минало, настояще и бъдеще, за
зрелия, осъзнат космополит, просто е неприемливо обяснение.
За щастие обществото ни се отвори
много към света и с това и към чуждите езотерични форуми, в които таро не е „картите
на гадателката от близкото квартално кафене“, а сериозен инструмент за анализ,
терапия, себепознание и евентуално предсказване на бъдещето, според настоящите
условия.
Част от природата и необятните
възможности на Таро са разкрити от един
от най-големите психолози на нашето
време - Карл Густав Юнг. Днес много
западни таролози практикуват юнгианския психологически подход в работата си с
таро, но какво самия Юнг е писал по въпроса в действителност. Реших да проуча
въпроса и да събера извадки от негови писма и интервюта, в които той е изложил
своята концепция за този инструмент.
В писмо от 16 септември
1930 г. Юнг пише на г-жа Eckstein:
"Да, знам за
Таро. Това, доколкото ми е известно, е колода от карти, използвани първоначално от
испанските цигани, най-старите карти, познати исторически.
Те все още се използват за предсказателни цели. "
На 1 март 1933 г. Карл Юнг говори за Таро по време на
семинар, който той провежда, свързан с неговата техника за активно
въображение, демонстрирайки обстоятелството, че той е много по-запознат с този
въпрост и го е проучвал.
"Друго
странно поле на окултен опит, в което се проявява синхонизма, е Таро. Това е набор от карти за игра, които първоначално
са били използвани от циганите.
Съществува испански екземпляр, ако си спомням правилно, който е създаден през
петнадесети век. Тези карти наистина произхождат
от колода от карти, изпълнена в червено и черно /вероятно говори
за Марсилското таро – бел.пр./, които символизират противоположностите, а разделянето им на четири бои -
пики, спатии, купи, каро, също принадлежи към система за индивидуален
символизъм. Те са психологически образи, символи, с които човек играе,
както несъзнаваното играе със съдържанието си.
Те се комбинират по определени начини и в различните комбинации съответстват
на игривото развитие на събитията в историята на човечеството. Оригиналните
карти таро се състоят от обикновените карти, дворцови карти, освен това има
двадесет и една карти, които са символи или първообрази на символични ситуации.
Например символът на слънцето или символът
на човека, обесен за краката, или кулата, ударена от светкавици, или колелото
на късмета и т.н. Това са някакви архетипни
идеи с диференцирана природа, които се смесват с обикновените съставки в потока
на несъзнаваното и поради това са приложими към един интуитивен метод, който
има за цел да разбере потока на живота, вероятно дори да предскаже бъдещи събития, които се
установяват чрез тълкуването на условията на настоящия момент. Този начин на работа е аналогичен на Идзин
, китайският начин на гадаене, който позволява поне да се прочете настоящото
състояние. Виждате ли, човекът винаги е имал необходимостта
от намиране на достъп чрез несъзнаваното до смисъла на действителното и бъдещо условие,
защото има някаква кореспонденция или подобие между индивидуалното състояние и
състоянието на колективното несъзнавано.“
В Архетипите на колективното неосъзнато (CW,
том 9: 1, ал. 81) Юнг пише:
"Ако човек иска да оформи картина на символичния процес, комбинация
от образи, съдържащи се в алхимията, тези карти са добър пример за това……
….Също така изглежда, че наборът от
образи в Таро картите са изведени от архетипите на трансформацията, което беше
потвърдено в една много ползотворна лекция на професор [Рудолф] Бернули.“
Мари-Луиз Фон Франц, последователка и
ученичка на Юнг, разказва, че към края на живота си:
"Юнг предложи да проучваме случаи, при
които би могло да се предположи, че архетипният слой на несъзнаваното е консерватизиран
- например след тежка катастрофа в ситуация на конфликт или развод - като подтикваме
хората да се занимават с самопознавателни инструменти: Идзин, Таро карти, календара
на маите, с транзитни астрологични карти или
геомантично четене.
Ако хипотезата на Юнг е точна, резултатите от всички тези процедури трябва да
се сближат. "[Това проучване се състои ] в
съпоставка на резултатите от различните методи, с помощта на които бихме могли да се опитаме
да разберем в какво състояние е "съзнанието" в този конкретен
момент. Обикновено резултатът е, че неясните формулировки
на различните техники на тълкуване разкриват интуитивни прозрения от дълбоките слоеве на подсъзнанието, които според Юнг
представляват източници на "абсолютно
знание".
Фон Франц още обяснява, че интуитивните прозрения представляват
осъзнаване от страна на съзнателния ни интелект на много по-голямо поле на
информация, "абсолютно знание" в колективното несъзнавано. Тези образи, от страна на
"повече или по-малко съзнателното его", нямат точен фокус. По този начин осъзнаването на смисъла трябва да
бъде "жива опитност, която докосва сърцето толкова, колкото и ума".
На 9 февруари
1960 г., около една година преди да умре, Юнг е написал в писмо на
г-н
AD Cornell за разочароващия край на своя велик експеримент, който е бил
прекъснат по обективни причини:
"При определени условия е възможно да експериментираме с архетипи,
както показва например моят астрологически експеримент ". В интерес на истината, ние започнахме такива
експерименти в Института CG Jung в Цюрих, използвайки и други исторически познати интуитивни инструменти, т.е. синхронни
методи (астрология, геомантика, Таро карти и Идзин ). Но имахме твърде малко
сътрудници и твърде малко средства, затова не можехме да продължим с нашата работа и трябваше да спрем.”
Макар, че експериментите на Юнг с
интуитивните инструменти да се приемат със смесени чувства в научната общност,
някой авторитетни списания разглеждат опита му, не като празни твърдения, а
като впечатляващ експеримент, съдържащ много възможности за проучване, които
обаче следва да се приведат в контролирана среда, за да се оценят обективно.
Счетох за необходимо да напиша тази
статия, за да покажа, че таро не е просто един езотеричен инструмент със съмнителен
произход, а е и предмет на проучване от страна на един забележителен учен и
човек, благодарение на който е поставено началото на първите опити за разбиране
механизма на таро. А защо таро познава ли? Ами защото е мост, проводник, инструмент,
който служи за отразяване на образи, символи, идеи от нашия вътрешен свят в
обективната действителност. Те се получават под формата на интуитивни
прозрения, които говорят чрез езика на синхроничността. Какво показват – според
някой бъдещето, според други, моментното психологическо състояние на човека, а
чрез него и модела на поведение, който ще предприеме и реализира в бъдеще. Кое
е вярно?! В напълно юнгиански стил, ще ви оставя сами да прозрете чрез таро J
No comments:
Post a Comment