"Учениците също трябва да помнят, че моментът на раждането не е рожденият час от астрологическа гледна точка. Вдишването на първото пълно дихание, обикновено придружавано с плач, е моментът, когато входящото Его получава своето звездно кръщение. Това го прави още по-податливо на влиянието на конкретната конфигурация от звезди, съществуваща в този момент, и затова звездите влияят на всеки индивид различно от всички останали, като дори и хороскопите на близнаци не са еднакви. Също силно се подчертава, че според това обяснение ние нямаме определена "съдба", защото сме родени в определен момент, но сме родени по дадено време, защото имаме да осъществяваме определена самосъздадена съдба. Това е много важно разграничение, защото замества божествения каприз с божествен закон, елиминира елемента на "късмет" и вдъхновява човек да овладява "съдбата", като работи със Закона." ~ "Посланието на Звездитe", Хейндел~
„Раждането – или по-скоро първият дъх – е началото на (поне относително) независимо съществуване. Нищо „индивидуално“ не може да бъде отнесено до процеса на гестация и ембрионалното състояние. Индивидуалността изисква независим ритъм на съществуване, а такъв ритъм, поне символично, започва да действа с „първото проплакване“ или поемане на дъх, което ще рече, с първия ответ на организма като цяло спрямо вселената, в която новороденото е предопределено да действа по своя си индивидуализиран и уникален начин.
Свободата може да се отнася само до способността на индивида да изработва самостоятелен, неопределим отговор на натиска, предизвикателствата и възможностите на живота. Този натиск и житейски предизвикателства съставляват специфичните условия, наложени на човека при раждането от наследствеността и обкръжението. Новороденото не е в състояние да промени това предопределение. Бебето се явява негов продукт, родено е с набор от гени и в средата на определена раса, семейство, култура и класа. Всички тези фактори неизбежно обуславят личността му, те съставляват неговата „природа“.
Но те не определят реакцията му спрямо тях, защото, според мен, вътре и отвъд организма му съществува фактор на неопределеността – искра божественост. Именно в тази божествена светлина живее потенциалната му свобода. Тя е само потенциална, защото може да остане латентна и неоперативна, и обикновено го прави, освен в критични моменти от живота на човека. Тези важни периоди, или кризи, са моментите за взимане на решение.
Възможно е решението да се избере от така наричаната от нас свободна воля – намерението да не се подчиняваме на миналото (тоест на влиянията на нашето наследство и обкръжение) и вместо това да трансформираме същото минало (нашата „природа“) чрез привнасяне на нова визия, нова цел или осъзнаване. Но в много случаи, когато възможността за подобно решение дойде, древната дълбоко вкоренена сила на нашата „природа“ (изобщо всичко в нас, миналото на човешката раса… и кармата на индивидуалната душа) прави трансформиращото решение невъзможно, или колебливо и объркано. Тогава се получава, че нас ни „определя“ миналото ни и губим дадената ни от Бог способност за индивидуална свобода. Още веднъж сме върнати в преднаталното състояние на зависимост от Майката – и тук под „Майка“ имам предвид всичко, което ни затваря в утроба и ни обвързва – нашето семейство, религия, класови стандарти, общоприета нравственост и така нататък. Всички те неизбежно обуславят нашата личност, макар че не е нужно да определят ответите ни спрямо предизвикателствата и възможностите в живота.
Съществува принципно различие между тези две думи – обуславяне и определяне. Когато разграничението е наистина разбрано, това прави безсмислен острия конфликт между двете мисловни школи, преподаващи съответно, че човекът има свободна воля и че обуславянето (или съдбата) властва над всичко. Никой не е абсолютно свободен, понеже самата концепция за „абсолютна свобода“ реално няма никакъв смисъл, но в критичните моменти на вземане на решение всеки човек може до някаква степен да преобрази естествените си условия чрез някаква творческа реакция, която до този момент е била неопределена и непредсказуема по същество.“ ~"Лунният цикъл", Дейн Ръдиар~
No comments:
Post a Comment